Полезна информация
НОВИНИ
Българска асоциация по рециклиране: По темата за старите батерии - Защо са вредни за нашето здраве?

          Разговор с Александър Яврийски – Изпълнителен директор на една от организациите за рециклиране на негодни за употреба батерии и акумулатори                 

 

        Г-н Яврийски, защо трябва да предаваме батериите за рециклиране?

  • Батериите, макар и малки по размер, след излизането си от употреба стават опасен отпадък и могат лесно да изпуснат вещества вредни не просто за околната среда, но и директно за нашето здраве. Освен това производството им е енергоемък процес и добива на съдържащите се в тях материали, освен че е от изчерпаеми източници, е съпроводен и с трудна и допълнително натоварваща околната среда преработка. Разделното събиране и последващото рециклиране на негодните за употреба батерии осигурява едновременно предпазване от отделяне на вредни за здравето вещества и пестене на природни ресурси, тъй като получените в следствие на рециклирането материали са пречистени и годни за повторна употреба в индустриалните производства.

    Какво става с тези, които държим в къщи и как те влияят върху здравето ни?

  • Най-разпространените батерии – алкалните са податливи на изтичане на съдържащия се в тях електролит, което може да доведе до дихателни проблеми и дразнене на очите и кожата. Често се случва такива стари батерии да бъдат забравяни или в някое чекмедже или в уред, който не употребяваме дълго, така намирайки ги след известно време се наблюдава изтичане на вещество, което е довело до корозия на уреда и причинява дразнене. Отделно от това са преките опасности от неправилно съхранение дори и на здрави батерии – при опити за зареждане на батерии, които не са презареждащи се; при съхранение на литиеви батерии до източници на топлина е възможна експлозия и редица други. Това е видимата страна на вредата, а има и невидима – натрупването на тежки метали в околната среда и нашите организми – не се усеща веднага и пряко, но има последствия в бъдеще време, отлагат се в почвите, водите.

    Къде можем да предаваме непотребните вече батерии? Какво правят с тях?

  • До преди 10 години, когато се повдигнеше въпроса за разделно събиране на батерии, обикновено коментара беше „няма къде“. Сега в цялата страна има над 11 000 места за разделно събиране – в магазини, търговски вериги, обществени сгради, училища, болници, офис сгради. Практически няма човек на когото да не му е осигурено място, където в максимална близост и с минимални усилия да могат да бъдат върнати и разделно събрани старите батерии. Важно е да се отбележи, че всеки търговски обект, в който се продават батерии, има законовото задължение да осигури съд за разделно събиране и да предостави възможност за връщане на негодни батерии за рециклиране. Веднъж попаднали в съд и след като той се запълни, събраните батерии се извозват по график или по заявка и попадат на лицензирана площадка за дейности с отпадъци, където се сортират по вид и химичен състав и се подготвят за рециклиране в подходящи за целта инсталации. Получените материали се връщат обратно в индустрията за допълнителна преработка и употреба в производството на нови продукти.

       

 

Купуването на „зелени“ ИТ продукти не ни прави зелени
31.03.2017

   

Проучване на британското QUT Business School твърди, че мениджърите на компании трябва да извървят целия път, когато са решили да направят бизнеса си зелен поредством технологии, а не да се залъгват, че с купуването на зелени ИТ системи ще направят компаниите си екологични. Изследването е публикувано в изданието „Журнал за информационните системи“ и разглежда въпросите как зелените ИТ решения трябва да бъдат подкрепени и от не-технологични практики като въвеждане на екологично управление и реинженеринг на процесите. За да бъде предприятието наистина екологично, са нужни много по-съществени промени от инвестициите в зелени ИТ, тъй като те се изплащат по отношение намаляването на разходите, но това касае стратегиите и практиките в компанията, които трябва да бъдат инициирани от ръководството и реално са приоритет само на ИТ отдела. “Накратко, зелените ИТ помагат за намаляване на последиците от производството, експлоатацията и изхвърлянето на ИТ оборудването и инфраструктурата“, казва проф. Ян Рекер от QUT. „Примери за това са закупуването на компютри с етикет за екологичност, които се изключват автоматично, внедряването на системи за консолидиране на сървърите, устройствата за съхранение с цел пестене на енергия“, и др. Тези практики, според ученът, са насочени към намаляване на ресурсите, използването на енергия и намаляване на електронните отпадъци, което без съмнение е полезно за бизнеса и околната среда, но не е същността на „екологизацията“ на бизнеса. То не прави предприятията истински устойчиви, казва Рекер, а може да се окаже всъщност дори, че преди придобиването на тези технологии компанията е била по-екологична. По-важното е, да се въведат екологични практики, които да се превърнат в стандартно поведение за дадената компания. Това може да включва например, двустранното печатане на документи „по подразбиране“, вместо едностранно, черно-бяло също „по подразбиране, вместо цветно. Промените, които касаят не само технологиите, но и поведението в организацията, правят възможно истинското намаляване на въглеродния отпечатък и това е, което носи реални ползи за околната среда.  

До 2030 г. 70% от отпадъците да бъдат рециклирани иска Европейския парламент
15.03.2017

На 14.03.2017 г. Европейският парламент прие доклад, според който до 2030 г. делът на отпадъците за рециклиране в ЕС трябва да се повиши до 70%. В момента този дял е 44%.

Докато Европейската комисия е предложила цел 65% рециклиране и максимум 10% депониране до 2030 г., Комисията по околна среда на Европейския парламент подкрепя по-амбициозни цели: 70% за рециклиране и 5% за депониране.
Всеки ден в ЕС се изхвърлят тонове храна. Изхвърлените хранителни отпадъци са около 89 млн. тона за година в ЕС.
 С 50% или наполовина, трябва да бъде намалено количеството на хранителните отпадъци, поради мотивът, че влияят отрицателно на околната среда.

Предвижда се също така, делът на рециклираните опаковъчни отпадъци като пластмаса, хартия, картон, метал, стъкло, дървесина и др.  да достигне до 80%.

По отношение на депонирането, до 2030 г. евродепутатите предлагат неговият дял да бъде намален до 5% като се има предвид удължаването на срока с 5 години при определени условия за тези държави членки, които през 2013 г. са депонирали повече от 65% общински отпадъци.

Преминаването към по-екологичен икономически модел включва намаляване на количеството на отпадъците чрез повторно използване, събиране, рециклиране на колкото е възможно повече видове и брой отпадъци.

Българска асоциация по рециклиране: Полагат ли българите усилия за опазване на околната среда?
28.02.2017

 

Все повече хора стават хората, които не използват найлонови торбички. Това показва сравнението на данните от две изследвания на „Екзакта“, направени в началото и в края на 2016 г. по поръчка на Министерството на околната среда и водите за замерване на резултатите от провежданите политики, по данни от пресцентъра на Министерството. През март 36,4 на сто от запитаните казват, че се въздържат от употребата на найлонови торбички, докато в края на ноември делът им се увеличава на 44,9 на сто. Друга положителна тенденция показва нарастване с 4 на сто на броят на хората, които събират отпадъците си разделно, а с 3,2 на сто на тези, които при изхвърляне на пластмасова бутилка я смачкват. Това е показателно, че постепенно се променя отношението към отпадъците, и на тях вече започва да се гледа като на ресурс. Макар и бавно (с 1,8 на сто), се увеличава броят на българите, които използват градския транспорт вместо личния си автомобил поради екологични съображения. Липсата на екологични традиции и култура у хората са основната причина за замърсените територии в страната според голям процент от запитаните /60,6 %/. Според анкетираните, новите пречиствателни станции са това, което е допринесло в най-голяма степен за чистотата на околната среда и опазването на природата по Оперативна програма „Околна среда“. Важно е да се отбележи, че хората са все по-информирани за инвестициите, които се грижат за здравето им и повишават качеството им на живот. През м. март 2016 г. едва 6,5 на сто от българите са били наясно, че МОСВ инвестира в строителство на пречиствателни станции, докато в края на годината този процент е значително увеличен – 35,9 на сто. За проектите за подмяна на ВиК мрежата през пролетта са били наясно едва 3,4 на сто, срещу 25,5 на сто в края на годината. Подобна е и ситуацията с депата за отпадъци – през март за строителството им са знаели едва 1,9 на сто от хората, а сега процентът е 16,6. Нараснало е и доверието към  институцията – два пъти е увеличен процентът на хората, които се доверяват на МОСВ за опазване на околната среда.

 

Изследване посочва: „Въглищните централи в ЕС трябва да затворят до 2030 г."
15.02.2017

Нов доклад на изследователския институт „Климатични анализи“ заключва, че страните от Европейския съюз трябва да затворят всички свои централи на въглища до 2030 г., ако искат да се придържат към спонсорираното от Организацията на обединените нации Споразумение от Париж за изменението на климата. В същото време, докладът посочва, че най-евтиният начин да се спазят целите на Споразумението, е да се замени въглищната енергия с възобновяема енергия и енергийна ефективност. Екологичният новинарски сайт Carbon Brief отчита, че 2030 г. е в съответствие с планираните фази за затваряне в Обединеното кралство, Дания, Финландия и Португалия. В Холандия и Франция също се говори за край на въглищата, докато в Германия и Полша затварянето до 2030 г. ще бъде сериозно предизвикателство. Според анализа, Парижките цели предвиждат 6.5 млрд. тона въглероден диоксид до 2050 г. Ако не се вземат мерки, и съществуващите въглищни централи продължат да работят до края на живота си, тогава ЕС ще надхвърли тези стойности с 85 на сто. Предвиденото поетапно спиране е базирано на предположението, че постигането на температурния лимит на Споразумението, е възможно. За да се постигне това обаче, ще се наложи т.нар. технологии за негативни емисии да „изсмукват“ въглеродния оксид от въздуха. Carbon brief посочва, че въглеродните емисии определено са високи, но въпросът е кога да спре всяка една от централите. „Климатични анализи“ е разработил „научно базиран график за затваряне“ за всяка една от тях, използвайки два подхода: според единия, първо да затворят най-малко ефективните въглеродни съоръжения, а според другия, първи да са най-малко печелившите. Ако ЕС иска бързо да сложи край на централите на въглища до 2030 г., както е посочено в доклада, ще трябва не само националните правителства да променят своите политики. „Климатични анализи“ е изготвил списък с политики, които се нуждаят от реформи. Това включва системата на ЕС за търговия с емисии (ETS), която понастоящем се обсъжда в Европейския парламент, и правилата на ЕС за възобновяема енергия, които трябва да бъдат финализирани през следващите няколко години.

Зареждане...
За реклама Еcology and Infrastructure Pol-PRIMETT II Да изчистим България заедно ‘Save the Planet’ (Управление на отпадъци и рециклиране) Място за реклама в сайта на БАР Място за реклама в сайта на БАР Място за реклама в сайта на БАР